Надценен ли е изкуствения интелект?

Вече от няколко места чувам, че някъде следващата година или през 2027 ще станем свидетели на появата на нещо, което мнозина наричат AGI (artificial general intelligence), термин с който един от основателите на Anthropic (авторите на Claude, един от най-мощните модели за изкуствен интелект) Дарио Амодей хич не е съгласен. И аз съм съгласен с неговото несъгласие. Съгласен съм с него, да не е съгласен и с един друг наложен ни термин - „суперкомпютри“. Това са просто по-мощни компютри. Същото е и с терминът AGI. Моля, не си представяйте автономни компютри – „терминатори“, които организирано искат да ни изтребят, а просто по-умни технологии, свързани с големи езикови модели за изкуствен интелект, които до една-две години ще бъдат толкова умни, че ще могат да побеждават във всеки изпит по който и да е предмет, ще получават Нобелова награда във всяка дисциплина. Разгеле, за първи път на тази планета ще бъдем свидетели на това, че друго същество (в случая компютър, създаден от хората) е по-умно от нас хората.

Същият Дарио Амодей съвсем наскоро заяви, че:

„Мисля, че ще бъдем там след три до шест месеца, където AI пише 90% от кода. И след това, след 12 месеца, може да сме в свят, в който AI пише по същество целия код,“

Естествено е, мнозина да си мислят, че в дългосрочен план „все пак ще останат много места“, които ще бъдат недокоснати от изкуствения интелект. В същия разговор пред Council of Foreign Relations Амодей продължава с:

„Но от друга страна, мисля, че в крайна сметка всички тези малки острови ще бъдат превзети от AI системи. И тогава в крайна сметка ще достигнем точката, в която AI могат да правят всичко, което хората могат. И мисля, че това ще се случи във всяка индустрия,“

Тук вече ще си позволя да не съм съгласен, защото смятам, че на изкуствения интелект му липсват много неща, за да се справи с „всичко“ и да ни остави без работа, както ни плаши и американският сенатор и бивш кандидат за президент Бърни Сандърс (но за него малко по-късно).

1. Мотивацията на изкуствения интелект: Един от основните аргументи срещу идеята, че ИИ ще може да направи „всичко, което хората могат“, е тоталната липса на мотивация. Изкуственият интелект днес няма собствена воля, желания или цели. Той е само и единствено един инструмент, който изпълнява задачи, определени от хората. Дори най-развитите системи като GPT-4 .5 (много съм доволен от него, и не знам какво не му харесват) или други големи езикови модели са проектирани да обработват информация и да генерират отговори на базата на входни данни, но нямат съзнание или вътрешна мотивация. Това е фундаментална разлика между човешкия интелект и изкуствения такъв. Колкото по-скоро хората разберат за това, толкова по-умело ще се научат „да впрягат“ изкуствения интелект, за им върши работа.
2. Творчество и емпатия: Друг важен аспект, който липсва на ИИ, е способността да покаже истинска креативност и емпатия. Въпреки че ИИ може да генерира текстове, музика или изкуство, той не разбира емоциите или културния контекст зад тях. Творчеството на ИИ е базирано на моделиране на съществуващи данни, а не на оригинални идеи, породени от човешки опит или емоционална дълбочина. Ако някой го е страх, че изкуственият интелект ще му вземе креативната работа, то толкова креативна е работата му, ако ме разбирате какво искам да ви кажа.
3. Етични и морални дилеми: ИИ няма собствена етична рамка или морал. Той може да бъде обучен да следва определени правила, но не може да разбира или да взема морални решения в сложни ситуации, които изискват човешка преценка. По обясними причини това е особено важно в области като медицина, право или образование, където етичните дилеми са често срещани, въпреки че (пак ще ще реферирам към Дарио Амодей) изкуственият интелект може да се използва значително повече за подобряване резултатите от клиничните изследвания (това му есе за рисковете на ИИ е брутално добро🏆). Аз съм на същото мнение, както и бих допълнил Дарио, защото виждам как изкуственият интелект ще обърне начина, по който гледаме на здравето си (не говоря за „медицината“) с „хастара навън“, като направи подхода ни към собственото ни здраве много по-проактивен, а не реактивен както е в момента, но затова мисля да пиша друг път.
4. Социални и културни аспекти: ИИ не може да разбира или да се адаптира към социалните или културните нюанси, които са важни за начина, по който хората си комуникират. ИИ може да генерира текст, който звучи убедително, но няма да разбере тънкостите на езика, иронията или културните препратки, които са важни за истинското разбиране на речта.
5. ИИ е толкова добър, колкото данните, с които е обучен. Ако данните са пристрастни към някаква позиция или непълни, ИИ ще възпроизведе или дори може да подсили недостатъците на тези данни. Това е много сериозно ограничение, което може да доведе до грешни заключения или решения. Има една приказка, която е напълно приложима за този случай: „Garbage in, garbage out“.
6. Ролята на човека: Въпреки напредъка на технологиите, хората ще продължат да играят ключова роля в много области. Например, в изкуството, философията, политиката и други хуманитарни дисциплини, човешката преценка и опит ще продължават да бъдат незаменими. ИИ може да бъде инструмент, който да подсили и подпомага хората, но не може да ги замени напълно.

Добре, как след толкова „хейт“ ще говорим за възможностите, които предоставя изкуствения интелект и как ако някой не се адаптира и не го използва, ще бъде заменен от човек, който го владее?

Възможностите на изкуствения интелект, които могат да бъдат приложени на работното място днес

Ние хубаво си обсъждаме ограниченията на ИИ, но е важно и да не забравяме, че тази технология е вече тук и променя начина, по който работим. Напоследък все го давам като пример, но както и да е - наскоро се оказах на събитие, свързано с модерни дигитални технологии, което се проведе в Плевен. Името на конкретното събитие ми убягва в момента, а и няма много смисъл в контекста на статията. Оказа, че сред организаторите се намери познат, който да се учуди какво правя на такова събитие, ако не съм му лектор и аз му обясних, както споделям и на вас, че от време на време искам да бъда само зрител, за да видя какво споделят другите, какви притеснения имат в работата си и какво спъва задачите им, където и да се намират. Макар и конкретното събитие да беше за дигитален маркетинг, в 80% от него се говореше за изкуствен интелект, ако и това да не беше обявено по никакъв начин на афиша. Осемдесет процента. Пред пълна зала в Медицинския университет.😮

Събитието в Плевен абсолютно отговаря на реалността – изкуственият интелект не е просто възможност някъде в бъдещето - той е инструмент, който може да се използва сега, за да подобри ефективността, да намали разходите и да отвори нови възможности в кажи-речи всяка индустрия. Почти бях тръгнал детайлно да описвам ключовите ползи за използването на изкуствения интелект в работата но реших, че има голям риск да напиша един гигантски ферман от текст без полза нито за вас, нито за мен. Затова за тези, които все още не вярват или последните няколко години са живеели в пещера, ще се опитам да ги изредя само накратко:

1. Автоматизация на рутинните задачи като обработка на данни и документи, предоставяне на клиентска поддръжка основно през чатботове, управление на складове и логистика чрез оптимизиране на маршрути и прогнозиране на търсенето. Смисълът тук е да се освободят хората, за да могат те да с съсредоточат върху по-творчески и стратегически задачи, които наистина изискват човешка преценка.
2. Подобряване на анализа и вземане на решения. ИИ може да анализира огромни количества данни за секунди, което го прави незаменим инструмент за вземане на информирани решения. Във финансовата сфера ИИ отдавна предвижда пазарни тенденции и да идентифицира пазарни рискове. В маркетинга ИИ анализира поведението на потребителите и предлага персонализирани стратегии. В здравеопазването ИИ помага на лекарите да диагностицират заболявания по-бързо и точно, като анализира медицински изображения и данни. Това се получава трудно и след много скептицизъм, но се получава.
3. ИИ позволява по-добро обслужване на клиенти чрез анализ на данни за поведението и предпочитанията им. Това води до персонализирани препоръки за продукти или услуги и индивидуални маркетингови кампании, които са по-ефективни. Изкуственият интелект предвижда нуждите на клиентите преди те самите да са ги осъзнали.
4. В индустрията изкуственият интелект помага за оптимизация на производствените процеси. В INDUSTRIA например предлагаме продукт за прогнозиране на нуждите от поддръжка на машини (predictive maintenance), което намалява нежелания престой и разходите, свързани с него. Все по-често виждаме производствените линии, които са оптимизирани с ИИ за получаване на по-голяма ефективност. Да не говорим, че повечето модерни системи за контрол на качеството стават чрез автоматизиран анализ на продуктите с изкуствен интелект. Наскоро бяхме в една голяма фабрика (извън София) за стъкло и всяко шише, произвеждано там беше обследвано с програми за machine vision, а и не само такива. Във фабриката бяха инсталирани множество средства за контрол на качеството, базирани на ИИ, което води до намаляване на разходите и повишаване на производителността. Не видях изкуственият интелект да е намалил обявите им за работа. Фабриката продължава настоятелно да търси качествени хора и то от цяла България като включително им предлагат преместване със семействата.
5. ИИ вече се използва за подобряване на комуникацията в екипите и между компаниите. Инструменти като ChatGPT и Gemini (буквално вграден в Gmail) помагат за писане на имейли и отчети, спестявайки време. Преводът на текст в реално време става все по-точен, което улеснява хората да се разберат по-добре. При равни други условия ИИ превежда текст много по-добре от класическите средства. Казвам ви го, защото INDUSTRIA се занимава с превода на Odoo на български и ги виждам точно как стоят нещата. Ако комуникирате на английски (скоро ще стане на всички езици), вече можете да използвате виртуалните асистенти, които организират срещи, правят бележки и подготвят резюмета. В работата много често използваме Copilot. Той наистина прави работата по-ефективна и откровено намалява административната тежест за воденето на бележки от срещи.
6. Обучение и развитие на персонала. С тази възможност трябва много да се внимава, защото има доста регулации на ЕС и на някои от щатите. ИИ може да персонализира обучението на служителите, като анализира техните слабости и предлага индивидуални програми за обучение. ИИ помага като създава симулации и сценарии за практически тренировки. Един колега (дори на ниво стажант) се беше притеснил един от изпитите на Odoo и беше помолил ChatGPT да му генерира допълнителен тест, който не съществува в практиката. Само си представям, как родителите карат ИИ да генерира безкрайно на брой предварителни тестове за матури. ИИ помага на компаниите да развиват своите кадри по-бързо и ефективно. Съвсем наскоро друг кадър, който наехме ни сподели, че преди нас е бил на обучение в голяма немска технологична компания, която използва LLM (големи езикови модели) за обучение на човешки ресурси.

Изкуствения интелект в държавната администрация

Хич не ми се искаше да говоря за политика в тази статия, но технологиите и особено изкуствения интелект отдавна са политизирани. Сещате се за екипа, в който Илон Мъск играе главна роля - DOGE (Department of Government Efficiency), който е обвиняван в неправомерни уволнения и опити да автоматизира и замени човешкия труд в държавната администрация с изкуствен интелект. Ако се вярва на новините, които ползват информация от източници в държавната администрация на Щатите (които предпочитат да останат анонимни, за да не изхвърчат и те), DOGE тества нов чатбот с 1,500 потребителя - федерални служители в General Services Administration (GSA), с цел да автоматизира задачи като писане на имейли, код и анализ на договори. Този бот, наречен „GSA Chat“, е част от по-широка стратегия за намаляване на размера на федералната администрация и въвеждане на "AI-first" подход. Според Томас Шед, директор на Technology Transformation Services (TTS) в GSA, ИИ може да се използва за автоматизиране на финансови функции, анализ на договори и дори за намаляване на персонала.

Критиците на идеята смятат, че това е прибързан подход, който пренебрегва рисковете, свързани с ИИ. Например, ИИ моделите често страдат от пристрастия (т.нар. „bias“), неточности и „халюцинации“ (друг термин, който не харесвам, но който горе-долу правилно обрисува представяне на грешна информация като истина). Освен това, използването на ИИ за вземане на решения, свързани с персонала или финансите, може да доведе до сериозни грешки, ако не се прилагат строги мерки и контрол. В Европа имаме такива закони, но в Щатите си нямат AI Act и затова нещата изглеждат, че могат да излязат извън контрол.

Личното ми мнение е, че каквото и да си говорим, DOGE прави сериозен и амбициозен опит за подобряване на ефективността на държавната администрация, но, разбира се, изпълнен с предизвикателства. Целта е благородна – да се направят държавните служители по-ефективни и да се оптимизират процесите. Рисковете, обаче, свързани с прибързано внедряване на ИИ, особено в толкова чувствителни области като управлението на персонал и публични финанси, са много големи. Освен това, тази технология може да бъде използвана и политически, което прави оценката от нейния ефект още по-сложна. Прави ми впечатление, че цитираният по-рано Дарио Амодей се отнася към регулацията за изкуствен интелект значително по-позитивно от Илон Мъск, който продължава да говори за нея и за рисковете пред ИИ, но не толкова пламенно колкото през 2023.

Доп. Малко след като пуснах статията видях една заявка на Британското правителство на Кийр Стармър, че използването на ИИ и дигитализацията на държавните услуги може да спести до 45 милиарда паунда годишно (статията е зад paywall) - цел, базирана на доклад, спонсориран от Министерството на технологиите. Според анализа, който са направили  с консултантската фирма Bain & Company 80% от спестяванията ще дойдат от автоматизация на административни задачи (като анализ на данни, правни изследвания) с инструменти като ИИ системата „ Humphrey“ (кръстена на героя от ТВ сериала Yes Minister), 4 милиарда - от преминаване към онлайн услуги (напр. ново приложение gov.uk), а 6 милиарда - от борба с измами чрез подобрени алгоритми. Статията във Financial Times подчертава, че „45 милиарда паунда“ е по-скоро теоретична цифра, а успехът зависи от координирана реализация, а не само от обещания, така че не всичко зависи само и единствено от възможностите на изкуствения интелект, а и от седящите пред компютрите.

Изкуствения интелект и писането на софтуер

Умишлено оставих писането на софтуерен код отделно и за накрая (мале, пак стана 9 страници тази статия😱). Изкуственият интелект вече променя професията на програмиста (а и други подобни), но не по начина, по който мнозина си го представят. Вместо да замени програмистите, на този етап ИИ започна да влияе на начина, по който те работят, като им дава по-мощни инструменти за автоматизация и повече ефективност (тъпото е, че мнозина все още не вярват на ИИ и не искат да го използват, което ако продължава вярно ще ги остави без работа). Така че, бъдещето хич няма да бъде лесно или безпроблемно за повечето програмисти. Масата от тях, на които им липсва талант или „просто бяха наети“ заради по-високото търсене по време на кризата с COVID-19 ще трябва да си търсят работа в друго поприще.

Изкуственият интелект няма да замени програмистите, но хората, които знаят как да използват ИИ, ще имат сериозно преимущество. 

В това е ключовият момент – както казахме, ИИ е инструмент, а не конкурент. Той може да изпълнява много задачи, които днес се извършват от програмисти, но това не означава, че ще ги изпълнява перфектно. Всъщност, ИИ все още се бори с предизвикателства като качеството на кода и способността да разбира сложен контекст. Във фирмата често го определят като „доста тъп“, но това бързо се променя, защото точно с човека, с който последно „дебатирахме“ интелектуалните способности на ИИ вчера инсталираме на една работна станция няколко модела на изкуствен интелект, с които почнахме да експериментираме и тестваме локално (без да ни се налага да използваме сървърите на OpenAI и дори Интернет). Рано е все още да се говори за резултатите от тези тестове, но - да, представляват нещо като NVIDIA DIGITS за бедни.

ИИ платформите, които днес съществуват, са създадени да обработват огромни количества данни и да предоставят общи отговори. Те все още се подобряват в областта на специфичните знания и вземането на решения, като използват техники като RAG (Retrieval-Augmented Generation) и агенти (за тях в отделна статия). Въпреки това, ИИ все още не може да се сравни с човешката креативност и способност за решаване на сложни проблеми.

Вече виждаме появата на нов клас програмисти, които знаят как да пишат код с помощта на инструменти като GitHub Copilot. Това изглежда впечатляващо, но също така води и до създаване на така наречения "AI slop" код – код, който е функционален, но не е качествен и не води до по-добри бизнес резултати. Това е проблем, който трябва да бъде решен, ако искаме ИИ наистина да подобри процеса на разработка на софтуер.

Отдавна му бях вдигнал мушка и да пиша за него, но движението Learn To Code, което набра огромна популярност през последните години, създаде огромен брой лоши програмисти (казвам го с ръка на сърцето). Трябва да стане ясно, че именно те са най-лесната мишена за замяна от ИИ. Ако се налага „да мислим за тях“ и какво ще работят, имам едно предложение. Вместо да се създават лоши програмисти, които учат да пишат код „на две, на три“, трябва да насърчаваме хората да развиват меки умения и да използват no-code и low-code инструменти. Това ще им позволи да се съсредоточат върху създаването на стойност като бизнес анализатори и имплементатори на готов софтуер, вместо да се пробват да програмират. Казвам го, защото съм виждал човек, който да оптимизира три хиляди и нещо реда код в седемдесет реда. Това не е работа за всеки.

Така или иначе, ролята на програмиста ще намалява и ще останат само най-добрите. Това е добре и за баланса в икономиката, и за останалите професии, и за истинските програмисти.

Какво очаква останалите професии?

Причините писането на софтуерен код да е една от най-бързо засегнатите професии от изкуствения интелект са ясни: кодът е „много близко“ до самата природа на ИИ. Колкото по-близко е една професия до технологиите и данните, толкова по-голям шанс има тя бързо да бъде променена от ИИ. Но софтуерното инженерство не е единствената такава професия. Ето и други примери, които стоят близо до ИИ и вече се трансформират:

Маркетинг и реклама

ИИ вече анализира потребителското поведение, създава персонализирани маркетингови кампании и дори генерира рекламни текстове. Професии като дигитален маркетолог и копирайтър ще се променят, тъй като ИИ може да оптимизира реклами и да предвижда трендове. Но човешката креативност и стратегическото мислене, знаем, ще останат незаменими.

Финанси и счетоводство

В тази сфера ИИ анализира огромни количества данни, идентифицира тенденции и предлага решения за управление на риска. Задачи като обработка на транзакции и изготвяне на финансови отчети вече се автоматизират. Въпреки това, интерпретацията на данните и вземането на стратегически решения ще продължат да зависят от хората.

Здравеопазване

ИИ вече помага в диагностицирането на заболявания, анализирането на медицински изображения и дори в предлагането на персонализирани лечения. Професии като радиолог и патолог ще бъдат засегнати, тъй като ИИ обработва данни по-бързо и точно. Но лекарите ще останат ключови за окончателните решения и комуникацията с пациентите.

Право

ИИ може да анализира правни документи, в Англо-Саксонската система ще търси прецеденти, в континенталната ще анализира голямото количество законови и подзаконови актове, както и ще предлага правни стратегии. Задачи като изготвяне на договори и всичките видове правни документи вече се автоматизират. Въпреки това, интерпретацията на законите и представянето в съда ще останат в ръцете на адвокатите.

Тези професии не са всички, но на мен ми изглежда да са сред най-засегнатите, защото работят с данни, алгоритми и процеси, които ИИ може лесно да анализира и автоматизира. Въпреки това, човешката преценка, креативността и емпатията ще продължат да играят ключова роля в тези области. ИИ е инструмент, който ще усили възможностите на хората, но няма да ги замени напълно.

Стана ли Бърни Сандърс Американския Нед Луд на 2025

Преди няколко дни мярнах Американския сенатор Бърни Сандърс отново да е загрижен, като този път проблемът му е, че светът е на път да свърши заради автоматизацията и изкуствения интелект. Няма начин да не си го представя като модерна версия на Нед Луд (човекът, който през XIX век води бунта срещу машините, плашейки обществото с „апокалипсис“ за работните места). Сандърс днес алармира, че роботите на Илон Мъск и останалите милиардери ще изхвърлят милиони работници на улицата. Разбира се, истерията, че технологиите ще оставят всички без работа, не е нещо ново - подобни страхове съществуват от векове и досега никога не са се реализирали в очаквания катастрофален мащаб.

Сандърс обаче има известно право, че автоматизацията действително ще направи богатите още по-богати. Но да твърдим, че това ще доведе до масово уволняване на хората, просто не отразява действителността. Работните места ще изчезнат не заради алчността на милиардерите, а защото процесите ще станат по-ефективни и оптимизирани. Вместо да обвиняваме богатите, по-добре е да се адаптираме към новата реалност и да променим начина си на работа, така че да отговорим на нуждите на автоматизацията.

Ироничното е, че същите опасения са били изказвани при появата на интернет, телевизията, автомобилите и дори компютрите. И въпреки това, човечеството е успяло не само да оцелее, но и да процъфти след всяка индустриална революция.

Апропо подобни страхове и плашения са полезни единствено за политиците, които ги използват за оправдание за въвеждане на нови данъци и регулации. Вместо да се паникьосват от поредната технологична промяна, хората трябва просто да станат по-ефективни и адаптивни. Оптимизирането на администрацията и подобряването на производителността не е заплаха, а необходима стъпка към прогреса.

Петата индустриална революция, базирана на изкуствен интелект, няма да доведе до края на света, точно както не са го направили предишните четири. Може би е време политици като Сандърс да спрат да плашат хората и вместо това да помислят как по-добре да ги подготвят за бъдещето.

Какво ще се случи, ако не се адаптираме?

Предимствата, които изкуственият интелект показват, че ако го игнорираш означава да загубиш. Компании и хора, които игнорират ИИ, ще се озоват в световна икономика, която вече се движи с пълна скорост напред. Конкуренцията, които използва ИИ, ще предлагат по-добри продукти, по-бързи услуги и по-точни решения. Служителите, които отказват да дружат с технологиите, ще гледат как колегите им, владеещи ИИ, изпреварват в кариерните си пътища. Фирми (както беше станало с Nokia при появата на iPhone), уплашени от промяната, ще изостанат в иновациите, а пазарните им дялове ще се стопят много бързо (иронично, но точно Apple изостават сериозно с прилагането на изкуствен интелект на ниво операционна система като темата си изисква още една нова статия).

Но това далеч не е апокалипсис, а по-скоро един вид предизвикателство, което изисква мислене, кураж и готовност да се научим от… младото поколение.

Младите са ключът, но не и единственият отговор

Да, младите имат предимство. За тях технологиите са като въздуха - нещо съвсем естествено, с което са израснали. Те не се питат „как да използвам ИИ“, а „как да го направя още по-полезен“. Но това не означава, че останалите трябва да се предадат. Историята е пълна с примери, където зрели хора са се преквалифицирали, за да останат релевантни. Въпросът не е във възрастта, а в манталитета.

Паникьорските прогнози, като тези на Бърни Сандърс, че ИИ ще „унищожи работните места“, пропускат една проста истина: технологиите винаги са превръщали стари професии в нови възможности. Преди век електричеството е „унищожило“ работата на свещарите, но е създало хиляди други (просто тогава не са го знаели). Днес същото се случва с изкуствения интелект.

Но защо толкова се страхуваме? Може би защото сме забравили уроците на времето

Наскоро един млад кандидат за работа ми сподели: „Когато имам деца, те ще се чудят как сме живели без ИИ — също както аз се чудя как сте комуникирали без смартфони.“ Това е перфектната аналогия. Всяко поколение има своята носталгия. Моя позната на 70 твърди, че „последната добра музика“ е от 70-те на миналия век, друг приятел на 40 се кълне, че филмите след 2000-та са провал, а колегите ми милениали си повтарят, че „Приятели“ е несравним и след него няма друг „толкова добър“ сериал. Но това не е вярно. Просто всяка възраст носи своята „златна ера“ - не защото света е бил по-добър, а защото те са били по-млади.

Носталгията е хубава, но не трябва да ни спира. Животът не е бил по-лесен преди, просто сме били по-гъвкави в младостта си.

Изкуственият интелект не е краят, а началото. Той няма да ни пороби, а ще ни освободи.

Вместо да се страхуваме, че ИИ ще ни отнеме работата, нека да го приемем като съюзник. Той е като електричеството - невидим, но преобразяващ всичко около нас. Да, ще промени професиите, но ще създаде и нови, които днес не можем да си представим. Да, ще изисква адаптация, но и ще отвори врати към свобода - свободата да се фокусираме върху творчеството, стратегията, човешките взаимоотношения, „меките“ умения.

И да, един ден децата на нашите деца ще се смеят, че сме писали код на клавиатура, пращали сме си есемеси или сме чакали седмици за медицински резултати. Но това е добре. Това означава, че сме си свършили работата - да им оставим свят, в който технологиите не са заплаха, а част от решението.

Животът продължава. И той е по-добър, когато го живеем напред, а не назад.