Политически контекст

В своята мисия комисар Екатерина Захариева е натоварена със задачата да разработи стратегия за стартъпите и скейлъпите в ЕС, която да подобри рамковите условия за тяхното развитие. Тази стратегия е в синхрон с политическите насоки на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за мандата 2024-2029 г., които поставят фокус върху опростяване на регулаторната рамка, премахване на административните тежести за иновативните компании и осигуряване на достъп до капитал за растящите бизнеси в Европа. Европейската комисия предлага мерки за намаляване на бюрокрацията и опростяване на бизнес средата. Целта е да се намалят административните задължения с 25% за всички и с 35% за малките и средни предприятия.

Защо това е важно за България?

Често в България чуваме евроскептичния наратив, че "в Брюксел нищо не се прави", че "ние сме периферията на ЕС", че "нашето мнение не се чува". Истината е, че ЕС е това, което ние направим от него. Никой няма да дойде да реши проблемите ни вместо нас, ако не сме активни, ако не работим с институциите, ако не подаваме обратна връзка и не формулираме ясни предложения.

В този контекст Европейската комисия търси отговори на най-важните въпроси, свързани с развитието на стартъпите и скейлъпите, и затова стартира публична консултация. В рамките на тази инициатива предоставих своето виждане за предизвикателствата и възможните решения, базирани на реалния опит на предприемачите.

(без политически отенък) Трябва да сме горди и да се радваме, че имаме комисар като Захариева, която отговаря за този стратегически важен ресор, защото това ни дава възможност да бъдем активен глас в оформянето на политиките за иновации и предприемачество в Европа.

Иновациите като ключов фактор за конкурентоспособността на ЕС

Два наскоро публикувани доклада ясно очертават ролята на иновациите като критично важна за конкурентоспособността и икономическия растеж на Европа:

• Докладът на Енрико Лета за бъдещето на Единния пазар на ЕС
• Докладът на Марио Драги за европейската конкурентоспособност

Докладът на Енрико Лета е уникален документ, който дава ясна равносметка къде се намираме и какво трябва да направим, за да гарантираме по-силен, интегриран и ефективен европейски пазар. В България за съжаление не виждам този доклад да се обсъжда достатъчно – а това е по-голяма грешка, отколкото изглежда. Според мен, той е дори по-важен от доклада на Марио Драги, който, макар и значим, получи много повече внимание в родното публично пространство.

Европейската икономика не може да си позволи да изостава, а иновациите, стартъпите и скейлъпите са основен двигател за бъдещия растеж. Време е да участваме активно в процесите, които оформят бъдещето на европейската предприемаческа екосистема, а не просто да бъдем пасивни наблюдатели.

В следващите редове ще представя моите отговори в рамките на публичната консултация – къде са проблемите и как ЕС може да ги реши. Публикувам тази статия в блога на фирмата, в която работя и управлявам – INDUSTRIA, за да бъде на български и по възможност да стигне до максимално много сънародници, които си задават същите въпроси и се чудат как могат да подобрят средата и да направят Европа по-релевантна в един все по-конкурентен свят.

Кой съм аз и защо участвам в този диалог

Като основател и понастоящем главен изпълнителен директор и съосновател на INDUSTRIA, имам личен опит в справянето с повечето предизвикателства, свързани със създаването и последващото мащабиране на компания в ЕС (както и във Великобритания). Този отговор отразява както моите лични наблюдения, така и перспективите, споделени от други стартъпи (някои с мое участие), които се сблъскват със сходни предизвикателства. Целта е да се подчертаят ключовите затруднения и да се предложат конкретни решения, които могат да допринесат за създаването на по-благоприятна среда за стартъпи и скейлъпи в Европа.

Похвално е, че Комисията провежда тази обществена консултация, за да гарантира, че гласовете на стартъпите и скейлъпите се чуват. Ще бъде изключително ценно да се направи задълбочен анализ на резултатите и, което е по-важно, да се въведат политики, които да имат бърз и осезаем ефект. Светът се развива с все по-голяма скорост – Европа не трябва да изостава, а да гарантира, че нейната екосистема остава конкурентоспособна и динамична.

Съгласни ли сте, че стартъпите и/или скейлъпите се сблъскват с пречки като достъп до финансиране, регулаторни и бюрократични тежести и фрагментация, достъп до пазари, достъп до таланти и достъп до инфраструктура, знания и услуги?

След като съм опитвал (и съм се провалял) да стартирам няколко компании в Европа, мога категорично да потвърдя, че тези пречки съществуват. Голяма част от моя опит отразява проблемите, изброени в документа за консултацията, по-специално:

1) Достъп до финансиране

• Ограничен рисков капитал: Когато представях идеи за Series A или Series B, фондовете за рисков капитал в ЕС изглеждаха ограничени, особено извън големите хъбове като Берлин, Стокхолм, Лондон или Париж. В повечето случаи или трябваше да разчитаме на малък кръг от местни инвеститори (които вече бяха претоварени), или да се опитваме да привлечем интереса на лондонски VC фондове, които, иронично, понякога казваха: „Ако бяхте в САЩ, вече щяхте да сте финансирани.“
• Предпазливост на инвеститорите: Инвеститорите в Европа често са консервативни и по-малко склонни да поемат рискове в сравнение с тези в САЩ. В настоящ стартъп, с който работя, многократно съм срещал потенциални инвеститори, които харесваха идеята, но се колебаеха да се ангажират, казвайки: „Бихме предпочели доказан продуктов пазарен фит в няколко различни пазара първо.“ Към този момент обаче паричният резерв (cash runway) вече се изчерпва, което затруднява реализирането на растежа, който инвеститорите искат да видят, преди да поемат ангажимент.

2) Регулаторни и бюрократични препятствия

• Фрагментирани правила: Регистрирането на компания в една държава и разширяването ѝ в други може да се окаже сериозно предизвикателство. Често чувам основатели, които изпитват затруднения с навигацията в различните трудови закони, вариращите интерпретации на GDPR и разнообразните лицензионни изисквания. Дори отварянето на банкова сметка в нова държава-членка, като България, може да отнеме месеци (особено ако сред имената на съдружниците или управляващи от тях дружества собственици има англичани или американци и то без значение от размера на собственоста от капитала и дали дава значителен контрол), поради дълги процедури по проверка на съответствието. Това не само забавя оперативния старт, но и води до допълнителни административни разходи.
• Сложни трудови регулации: Наемането на служители в Европа е меч с две остриета – от една страна, ЕС разполага с изключително квалифицирани специалисти, но от друга, процесът може да бъде скъп и сложен, особено когато става въпрос за наемане или освобождаване на служители в различни държави. Всяка държава-членка има различни трудови закони, което изисква специализирани (и скъпи) правни консултации и значителни административни усилия. Знам, че този проблем донякъде съществува и в различните щати на САЩ, но в ЕС е значително по-трудно, тъй като няма единен трудов кодекс, а бюрократичните процедури често са по-тежки.

3) Привличане и задържане на таланти

• Недостиг на технологични специалисти: За стартъпи, които работят в сферата на deep-tech и изкуствения интелект (AI), конкуренцията за висококвалифицирани инженери е изключително интензивна. Заплатите в големите градове като Лондон, Париж и Берлин са изключително високи, което поставя под натиск стартиращите компании с ограничени бюджети. В същото време, по-малките региони нямат същите ресурси и възможности за наемане на топ специалисти.
• Много от водещите експерти (включително в конкурентни области като AI) все още предпочитат кариера в САЩ, тъй като там има по-големи инвестиции, по-гъвкави трудови правила и по-добри възможности за растеж. Не можем да ги виним за това, но Европа трябва активно да работи по създаването на по-привлекателна среда за технологичните таланти.
• Визи и разрешителни за работа: Привличането на специализирани кадри извън ЕС е по-трудно, отколкото изглежда на хартия. Програмата за Синя карта на ЕС е стъпка в правилната посока, но на практика административните забавяния, съчетани с различните национални регулации, могат да откажат най-добрите кандидати.

4) Проблемът с визите в реалността

Според законодателството, максималното време за обработка трябва да бъде няколко месеца, но на практика може да отнеме години, за да се издаде Синя карта в някои държави-членки. Това поставя ЕС в неизгодна позиция в сравнение със САЩ, където процесът на издаване на визи за квалифицирани специалисти може да бъде по-бърз.

Резул​та​т

Много технологични компании избират да разширят екипите си извън ЕС или да отворят офиси в региони с по-гъвкави регулации за имиграция. Това не само затруднява растежа на европейските стартъпи, но и намалява способността на ЕС да привлича и задържа световни таланти в ключови технологични сектори.

5) Фрагментиран пазар

• Мащабиране в различни държави: Теоретично, Единният пазар в ЕС е огромно предимство, но на практика всяка държава има свои специфични изисквания, които усложняват разширяването на стартиращите компании:
• • Нужда от локализация на езика и клиентското обслужване;
  • Различни платежни системи, специфични за всяка страна;
  • Различни регулации за защита на потребителите, които често изискват промени в продуктите и бизнес моделите.

Това може да се управлява след като компанията вече е по-голяма, но за малък, борещ се стартъп, това е истински кошмар. Вместо да се фокусират върху растежа, основателите прекарват значителна част от времето си в навигация между регулациите на различни държави, което забавя "скейлването".

• Различия в езика, културата и поведението на потребителите: Потребителските нагласи се различават значително между Северна и Южна Европа. Това означава, че компаниите често трябва да провеждат многократни маркетингови експерименти и да персонализират своите продукти според местните предпочитания.

Пример

Когато се опитвахме да навлезем на скандинавския пазар с нов продукт от стартъп от България, установихме, че това е почти невъзможно без физическо присъствие. Въпреки Единния пазар, доверието зависеше от директния контакт:

• • Потенциалните клиенти и партньори искаха да видят, говорят и изградят взаимоотношения с местен представител.
  • Това ни принуди да търсим офис и изграждане на местен екип, което доведе до непредвидени разходи, които първоначално не бяха заложени в бюджета. Така идеята да продаваме в Скандинавските страни завърши скоропостижно.

6) Липса на единна стартъп екосистема

• Подкрепа извън големите хъбове: Докато живеех в Лондон, имах достъп до развита екосистема с инкубатори, акселератори и инвеститорски мрежи. Но когато се опитах да изградя стартъп в по-малък регион като София, разликата беше осезаема – ограничени възможности за достъп до финансиране, менторство и мрежи.

Теоретично, една съществуваща компания може да работи изцяло онлайн, а някои членове на екипа могат да работят дистанционно, което улеснява наемането на служители от различни части на ЕС.

Но това е вярно само на хартия.

На практика, за ранните етапи на стартъп е от съществено значение основният екип да работи заедно, на едно място, за да може бързо да тества, коригира и развива продукта.

Защо това е проблем?

• • Итерациите по продукта изискват постоянна комуникация между дизайнерите, инженерите и бизнес екипа.
  • В ранните етапи решенията трябва да се вземат бързо – нещо, което е изключително трудно с изцяло дистанционен екип.
  • Липсата на локални акселератори и ментори в по-малките градове прави достъпа до експертни съвети значително по-труден.

6) Културна съпротива срещу риска

• Стигма около провала: За много основатели, ако стартъпът изчерпи своето финансиране, негативното възприятие остава и влияе на следващите им опити за привличане на инвестиции. За разлика от това, в САЩ провалът на стартъп често се разглежда като ценен опит (т.нар. „battle scars“).
• Образователни предразсъдъци: Въпреки че предприемаческото образование се подобрява, все още съществува схващането, че „сигурната работа“ е по-добрият избор, особено в определени държави-членки (вземете една Испания например).

7) Конкур​енция от утвърдени компании

• Трудности при разклащане на традиционните индустрии: Утвърдени играчи – било то големи телекоми в Скандинавия, енергийни компании или дори държавни предприятия (в Австрия, Скандинавия и други региони в ЕС, доколкото ми е известно) – имат значително влияние.
• Корпоративни търгове: Получаването на корпоративни клиенти може да включва болезнено дълги тръжни процеси. Като малък стартъп, не можеш да си позволиш шестмесечни преговори с неясен резултат.

8) Инфраструктура и оперативни разходи

• Скъпи офис площи: В големи хъбове като Париж или Лондон наемите са астрономически. Това е добре за привличане на глобален капитал, но е трудно за ранните стартъпи, които се нуждаят от всеки наличен евро за заплати и научноизследователска и развойна дейност. За разлика от това, Сингапур е решил този проблем чрез правителствени инициативи, които предлагат субсидирани офис пространства и коуъркинг решения за стартъпи, помагайки им да насочват спестените средства директно към растеж, вместо към режийни разходи. Примери: В Италия има хиляди празни държавни сгради, включително исторически сгради, които се рушат поради липса на поддръжка. В Испания: След икономическата криза от 2008 г., много държавни сгради остават празни, особено в малките градове. Аз лично бих използвал временно офисно пространство в Италия или Испания, предполагам и мнозина други. Въпрос е да се организира и да се популяризира идеята. Тук не става дума за пари, а за умно управление на собствеността.

9) ​Ограничена подкрепа от правителството и държавата

• Фрагментирани или тежки процеси на кандидатстване: Някои грантове съществуват, но често изискват огромно количество документи, понякога над възможностите на малък стартъп да се справи. Неслучайно тези грантове отиват във фирми, за които те не се предназначени.
• Пропуски във финансирането на иновации: Официалните програми за научноизследователска и развойна дейност понякога пренебрегват по-малки, по-нестандартни стартъпи.

10) Предизвикателства при стратегиите за изход (Exit Challenges)

• Ограничен брой купувачи: В САЩ корпоративните гиганти изглежда придобиват интересни стартъпи рано. В Европа прекарахме много повече време в опити да намерим потенциални купувачи или да планираме по-малко първично публично предлагане – и двата сценария са с несигурни перспективи.
• По-ниски оценки: Обикновено оценките на високотехнологичните компании тук са по-консервативни, отчасти защото местната инвеститорска база е по-ограничена.

11) Допълнителни перспективи за скейлъпите

Скейлъпите се сблъскват с тези проблеми в още по-голям мащаб. След като докажете продуктовия пазарен фит в една държава-членка, в повечето случаи все още трябва да повторите успеха си в множество пазари в ЕС. Това изисква повече капитал, напреднал управленски талант и по-широк резерв от технически експерти.

По-големите инвестиционни рундове са от съществено значение, но те остават по-оскъдни в ЕС. По-дълбоките източници на финансиране често се намират в САЩ или Азия, което подтиква много скейлъпи да се пререгистрират или да преместят централата си.

Забележително изключение е Odoo, първоначално белгийска open-source ERP (Enterprise Resource Planning) и CRM (Customer Relationship Management) платформа, която успя да се мащабира глобално, без да се налага да преработва целия си модел за всеки нов пазар. Бел. INDUSTRIA е активен партньор и предлага интелигентна система за управление на бизнеса от Odoo. 

Има ли допълнителни пречки, пред които са изправени стартъпите и/или скейлъпите?

Надграждайки първоначално идентифицираните от Комисията пречки, бих подчертал следните точки:

Иновации и изследователска екосистема

Разрив между лабораторията и пазара

• Пречки пред комерсиализацията: Въпреки че Европа е водеща в областта на фундаменталните изследвания, съществува сериозен разрив при създаването на успешни, подкрепени от рисков капитал стартъпи, базирани на тези научни пробиви.
• Финансиране за прототипи: Много изследователски грантове в ЕС насърчават проучванията, но не осигуряват подкрепа за преминаването към търговска жизнеспособност, принуждавайки екипите да събират финансиране от твърде много разпокъсани източници.

Сътрудничество между университетите и индустрията

• Офиси за трансфер на технологии: От моя гледна точка, разликите между европейските университети са огромни. Някои разполагат с добре развити офиси за трансфер на технологии, които активно лицензирани интелектуалната собственост към спин-оф компании, докато други изглежда имат минимален персонал или сложни бюрократични процеси. Тази несъгласуваност може да възпре потенциалните предприемачи от сътрудничество с академичните институции.
• Стимули за комерсиализация: В сравнение със САЩ, тук преподавателите и изследователите често нямат ясни стимули или предприемаческа култура за създаване на стартъпи. В резултат на това революционни научни разработки остават „на рафта“, без да бъдат внедрени в индустрията.

Хармонизация на данъците и инициативи на ЕС

Сложност на корпоративното данъчно облагане

• CCCTB и други проекти (като BEFIT): Спомням си, когато за първи път беше обсъждана Общата консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB) и си помислих: „Най-накрая – опростена и единна данъчна система!“ За съжаление, инициативата CCCTB беше прекратена и Европейската комисия продължава да работи по други инициативи за данъчната реформа чрез предложението „Бизнес в Европа: Рамка за данъчно облагане“ (BEFIT), което "не е готово" и отразява продължаващия ангажимент за опростяване на корпоративното данъчно облагане в ЕС. Междувременно, основателите, които управляват няколко дъщерни дружества в различни държави-членки, все още трябва да се справят с разнородни данъчни правила и закони. Ситуацията с хармонизирането на данъчните системи в ЕС си остава сложна. 🤔
  
• Правила за ДДС: Частичната хармонизация на ДДС в ЕС е доста полезна, но далеч не е напълно безпроблемна.

Препоръки

• Единна рамка: Насърчаването на по-стандартизирана данъчна система за стартъпи и скейлъпи би било от огромна полза, особено ако върви ръка за ръка с намаляване на административните тежести за съответствие с ДДС.
• Последователни данъчни кредити за R&D: В момента, ако искате да извършвате научноизследователска и развойна дейност (R&D) в няколко държави-членки, данъчните стимули варират драстично. Хармонизирането им би позволило на скейлъпите да разпределят своите екипи за научноизследователска дейност по-равномерно в целия ЕС. Във Великобритания например, данъчните кредити за научноизследователска и развойна дейност (R&D) предлагат значителни облекчения за иновативни компании, като позволяват възстановяване на част от разходите за разработване на нови продукти, услуги или технологии.
  

Банкови сметки за скейлъпи в ЕС

Необходимост от множество сметки

• Високи такси: Дори със SEPA, трансграничните транзакции могат да доведат до скрити такси. Стартъпите често (не винаги) отварят местни банкови сметки в различни държави, за да избегнат тези разходи, което обаче увеличава сложността на управлението на финансите.
• Строги изисквания за борба с изпирането на пари (AML): Отварянето на всяка нова банкова сметка се превръща в сложен процес на проверка, който се повтаря държава по държава, създавайки допълнителни административни тежести за компаниите.

Препоръки

• Стандартизирани AML процедури: Ако ЕС успее допълнително да уеднакви правилата за борба с изпирането на пари, скейлъпите ще могат по-лесно да отварят нови банкови сметки, без да преминават през различни, често дублиращи се процедури във всяка държава.
• Финтех решения: Директивата за платежните усл​уги (PSD2) наистина внесе положителна промяна. Чрез задължаването на банките да предоставят определени данни на доставчици на трети страни, PSD2 стимулира конкуренцията, намали разходите за транзакции и подобри потребителското изживяване в някои пазари.
• • Въпреки това, много доставчици на open-banking услуги все още не работят безпроблемно в целия ЕС.
  • Фирмата-доставчик на PSD2 решения Plaid, например, има ограничено покритие в някои държави-членки, което затруднява скейлъпите да разчитат на единна паневропейска финтех услуга.
• Разширяване на PSD2: Ако реформите по PSD2 бъдат задълбочени и насочени към реална трансгранична интеграция, това ще:
• • Намали необходимостта от множество банкови сметки.
  • Позволи на скейлъпите да управляват операциите си чрез единна система, без да преминават през сложни процеси на банкови интеграции.

Патентни системи: ЕС срещу САЩ

Фрагментация в ЕС

• Скъпоструващ многонационален подход: Подаването на заявления за защита на интелектуалната собственост в няколко юрисдикции в ЕС е скъпо и непоследователно, тъй като липсва единен механизъм за защита.
• Обединен патентен съд (UPC): Това е обещаваща стъпка към унифициране на патентното законодателство в ЕС, но не всички държави-членки са се присъединили. Дългосрочното въздействие на UPC остава несигурно.

Разходи за патентна защита

• Преводи и поддръжка: В ЕС съществуват изисквания за превод на патенти на няколко езика, всяко със собствени такси. С течение на времето тези разходи стават значителна финансова тежест за малките компании.

Прилагане на правата върху интелектуалната собственост

• Различна култура на прилагане: Основната разлика със САЩ е, че в Европа прилагането на IP правата варира значително в различните държави-членки.
• • Преследването на трансгранични искове е сложно, бавно и скъпо.
  • В САЩ, въпреки че съдебните процеси по патентни спорове могат да бъдат скъпи, съществува единна, стандартизирана система, което улеснява правоприлагането в цялата страна.

Какви действия според вас трябва да предприемат ЕС и/или държавите членки, за да се справят с тези пречки?

Ето как бих препоръчал справянето с всеки от проблемите по всеобхватен начин:

Подобряване на достъпа до финансиране

• Паневропейски фонд на фондовете: Разширяване на инструментите на ЕС на ниво фондове (например чрез EIF – Европейския инвестиционен фонд), които са специално насочени към високопотенциални стартъпи извън традиционните хъбове, за да се преодолее разликата във финансирането за Series A/B.
• Данъчни стимули за ангелски и VC инвестиции: Насърчаване на държавите членки да хармонизират и увеличат данъчните облекчения за ангелски инвеститори и фондове за рисков капитал, за да ги мотивират да се ангажират с по-късните етапи на финансиране.
• Схеми за университетски спин-офи: Предоставяне на по-солидни грантове на ниво ЕС, специално насочени към стартъпи, произлизащи от изследователски институции, за да се преодолее разликата между създаването на прототипи и навлизането на пазара.
• Укрепване на фондовия пазар в ЕС: Това е един от най-важните аспекти за мен и често говоря за него. Трябва да осигурим по-дълбоки и ликвидни публични пазари, които да привличат европейски компании за растеж – както утвърдени скейлъпи, така и нови кандидати за IPO. Това може да включва:
• • Опростени изисквания за листване: Ускоряване и оптимизиране на регулаторната рамка за малки и средни предприятия (МСП) и скейлъпи, които желаят да се листнат на европейски борси, като същевременно се намалят административните бариери и разходите за съответствие.
  • Унифицирани капиталови пазари: Ускоряване на Съюза на капиталовите пазари (Capital Markets Union), за да се подпомогнат трансграничните инвестиции и да се позволи на по-малки фондови борси и екосистеми да обединяват ликвидност по-ефективно.
  • Насърчаване на вторичните пазари: Подкрепа за развитието на средноразмерни фондови борси, специализирани в бързорастящи технологични компании. Тези специализирани сегменти могат да служат като платформа за навлизане на основните фондови пазари в ЕС, когато компаниите достигнат определени критерии.

Опростяване и хармонизиране на регулациите

• 28-и режим: Единна "оперативна рамка за стартъпи", обхващаща учредяване на компании, гъвкавост на трудовото законодателство и съответствие с регулациите за данни. Компаниите трябва да имат възможност доброволно да изберат този режим, като по този начин избегнат сложността на 27 отделни правни системи.
• Стандартизирани AML правила за банкови сметки: Ако скейлъпите могат веднъж да отворят банкова сметка и да я "пренесат" (passporting) в други държави членки, това би било трансформираща промяна за бизнеса в ЕС.
• Обединен патентен съд и патентна рамка: Насърчаване на повече държави членки да се присъединят към Обединения патентен съд (UPC), намаляване на изискванията за превод и предоставяне на малки грантове за финансиране на подаването на патенти за малки компании. 

Европейската блокчейн услуга за инфраструктура (EBSI) може да бъде подходяща платформа за изграждане на IT система, необходима за управление на горепосочените трансгранични рамки. Системата е изградена и глътнала доста средства на данъкоплатците, защо не я натоварим както трябва и то с нещо смислено като хармонизиран регулаторен обмен?

Подобряване на трансграничната мобилност и привличането на таланти

• Паневропейска виза за скейлъпи: Разширяване или подобряване на съществуващите програми, гарантирайки бързо издаване на визи за висококвалифицирани кадри.
• Развитие на умения и учене през целия живот: Финансиране на професионални и непрекъснати образователни програми в изкуствен интелект, наука за данни и други ключови технологични области, така че местният талант да отговаря на нуждите на скейлъпите. Наскоро лично участвах в процеса по подбор на стажанти за различни позиции в INDUSTRIA в България. Оказва се, че финансирането за т.нар. "учене през целия живот" е или изключително ограничено, или насочено към покриване на липсата на основни умения като познаване по английски език и компютърна грамотност. Въпреки че съм противник на необмисленото раздаване на пари, събрани от данъкоплатците, смятам, че ваучерите за обучение биха могли да бъдат разширени и насочени към смислени обучителни инициативи – например към професионални и специализирани училища (vocational, professional training), които предлагат практически знания и умения. Ако ще се разпределят средства, нека поне да отиват за обучение, което създава бизнеси с висока добавена стойност и реално подпомага икономическото развитие. 

Насърчаване на сътрудничеството и изграждането на екосистеми

• Регионални центрове за върхови постижения: Свързване на по-малките градове с големите технологични хъбове чрез съфинансирани грантове, насърчаващи споделяне на ресурси и изграждане на мрежи.
• Паневропейска мрежа за стартъпи и скейлъпи: Разширяване на мрежата Enterprise Europe Network, фокусирано върху изграждане на трансгранични екипи, обмен на знания и менторство.
• Акселератор за трансфер на технологии: Централизиране на най-добрите практики за лицензиране и комерсиализация на интелектуална собственост от университети в целия ЕС.

За изграждането на тази мрежа може да се използват вече съществуващи инициативи като EBSI и Gaia-X.. Според мен е време да спрем с постоянното създаване на нови мрежи за всяка нова инициатива. Европа вече разполага с достатъчно капацитет и инфраструктура, които могат да бъдат оптимизирани и използвани по-ефективно. Като външен наблюдател, намирам за малко странно да напомням на еврочиновниците за ресурсите, с които вече разполагат, за да избегнат ненужното плащане за създаване на нови системи. Разбирам желанието за иновации, но истинският добър стопанин знае, че понякога по-доброто е враг на доброто.

Укрепване на изходните стратегии

• По-дълбоки капиталови пазари: Пълното прилагане на (моята любима тема) Съюза на капиталовите пазари (Capital Markets Union) може да създаде по-големи и ликвидни публични пазари, което ще направи средните по мащаб IPO по-жизнеспособни.
• Насърчаване на вторичните пазари: Персонализирани изисквания за листване на скейлъпи могат да намалят разходите за съответствие и да привлекат по-голям интерес от институционалните инвеститори.

Преодоляване на културните и манталитетните бариери

• Легитимиране на провала: Паневропейски кампании или дори законодателни рамки, които подчертават историите на „провал с цел напредък“ („failing forward“) и как той помага за създаването на по-добри предприемачи. Това може да започне още от училищата и университетите. Само си представете, ако не ти тръгне бизнеса, в България да ти излезе име на "Този фалира". Апропо, в Австрия и на други места не е много по-различно. 
• Предприемаческо образование: Още от началното училище, акцент върху креативността, лидерството и решаването на проблеми. Много страхотни идеи никога не се реализират, защото основателят не се чувства „социално приет“ или "приемлив" да поеме риска. 
  

Хармонизиране на данъците и банкови услуги за скейлъпи

• Продължаване на усилията за CCCTB: Поддържане на напредъка към някаква форма на консолидирана корпоративна данъчна основа в целия ЕС.
• Стимули за научноизследователска и развойна дейност (R&D): Държавите членки могат да приемат единен стандарт за данъчни облекчения за R&D. Познаването на идентични критерии за данъчни стимули в пет различни държави например би насърчило разширяването на скейлъпи в няколко страни.
• Дигитално банкиране: Създаване на единно трансгранично KYC/AML решение. Този „европейски стандарт“ ще позволи на скейлъпите да се учредят веднъж и лесно да отварят местни банкови сметки при нужда.

Патентна и интелектуална собственост

• Субсидии или заеми за подаване на патенти: Поради високата цена на патентоването в няколко държави членки, особено за млади основатели на стартъпи, които нямат регулярен приход от тях.
• Прилагане на Обединения патентен съд (UPC): Насърчаване на държавите, които все още не са се присъединили, за да се осигури правна сигурност в целия Единен пазар.
• Подкрепа за прилагане на правата върху интелектуалната собственост: Консултантски центрове или частично възстановяване на разходите за трансгранични съдебни дела, за да се улесни защитата на IP правата и да се възпрат потенциалните нарушители.

Хубаво е, че Комисията иска да чува тази обратна връзка – това е полезно за конкурентната среда и показва, че има диалог, който води до реални политики и промени.